Съвременна българска анимация II

Модерен колаж от преплитащи се авторски образи и разпознаваеми символи от световната култура, които пресъздават усещането за дисхармония и неустойчивост в съвременната цивилизация. Фрагментиран разказ за разпада на моралните ценности, реализиран с авторска рисунка върху хартия.
 
Кой вижда по-надалече?
1983, 9′, живопис под камера
Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Стефан Цанев
Музика: Александър Бръзицов

Орелът, слънцето, къртицата, бухалът и рибата спорят кой вижда по-надалече. Всеки от тях разпалено твърди, че неговият поглед е най-важен и пее на свой глас песента „По-по-по-надалече”. Докато отговорът се крие другаде.

Как маймуните произлезли от човека
1987, 10′, рисунка и натура
Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Стефан Цанев
Музика: Александър Бръзицов

Бедно африканско племе постепенно се превърнало в маймуни. За да станат отново хора, трябвало да намерят човека, който ще ги изведе към духа, към мечтата, за да се изкачат до върха на дървото на живота.

Приказка за пътя
1985, 14′, рисунка и натура
Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Стефан Цанев
Музика: Александър Бръзицов

На селския път му омръзва да го газят коне и каруци и тръгва на път, за да види накъде върви светът. След срещи с междуградските шосета, с главния път и магистралата, накрая всеки път си стига до края – там, където започва безпътицата. Тогава се появява малка пътека, по която нагоре върви човекът – малкият скитник на Чарли Чаплин.

Очи чорние
1992, 6′, рисунка и натура
Сценарист, режисьор, художник: Анри Кулев
Музика: Луис Армстронг

Анимационен клип по музиката на Луис Армстронг.

Горгоната

Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Борис Христов
Музика: Норман Роже

Философски размисъл за духовните стойности, саможертвата и жената. Парафраза на легендата за Христос.

Веселякът

Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Христо Ганев
Музика: Райчо Любенов

Всичко е слънчево, всичко е шарено, но най-шарено е знамето на Веселяка, с което той върви срещу течението, бурите и тълпите от хора с тояги. Постепенно от знамето се откъсват парцали, докато накрая остане само прътът му, превърнал се в сопа. Така Веселякът се приобщава към тълпата.

Парцалът
2007, 10′., анимация, документални кадри
Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Христо Ганев
Музика: Любомир Денев

Буря. Духнат от вятъра парцал прилепва към зъзнещото тяло на стар бедняк, сгушен между кофите с боклук. Само че, както идва, така си и отива. Закачил се е с единия си край за една топола, а другият се вее и плющи, вее и плющи, същинско знаме, което навява далечни спомени у стареца, преминал през бурите на живота под други знамена. Текат годините, сменят се знамената, обвеяни със слава и позор, с победи и поражения, а парцалът – вечното знаме на бедните, все така плющи върху тополата.

Вятър работа
2017, 12′, рисуван
Режисьор и художник: Анри Кулев
Сценарист: Христо Ганев
Музика: Любомир Денев

Знамето, откакто свят светува, води хората и народите от победа към победа, от поражение към поражение, от слава към позор и от позор към слава. В това е силата на анимацията – да одухотвори един кол, на който е вързано парче плат.