Режисьорът Йоаким Триер (да, има родствена връзка с Ларс фон) прави и динамични филми (като Осло, 31 август), но тук целта му не е действието, а дълбочината, до която ще достигне, заравяйки се в най-мрачните пластове на човешките желания. Резултатът подсеща за Кери на Стивън Кинг, но сниман от Бергман и с друго име на момичето – Телма. Още при първата ни среща разбираме, че тя е по-особена – не само заради силно религиозната среда, в която е възпитана, но и това е важно. Когато социално непохватната тийнейджърка засича усмивката на състудентката си Аня, цялата сцена буквално се разтриса от ужаса колко силно е привличането между двете. Нарастването му завихря вълна от срам, страх и все по-необуздана телекинетична сила. Така разказът за самооткриването на сексуалността на Телма се слива с този за свръхествените ѝ способности във вероятно най-поетичния кошмар, попадал скоро пред очите ни.