TILT
Скейтъри пред паметника на Съветската армия, младежки трепети, милиционери, мутри, лютеница, едно пътуване до ФРГ и обратно. Разказ за правилата на играта, наречена живот, за измеренията на истинското приятелство и неугасващата дори под юмручни удари любов.
В новия си филм братя Чучкови смело са омесили VHS касетки с немско порно, скейтъри пред паметника на Съветската армия, младежки трепети, милиционери, мутри, лютеница, едно пътуване до ФРГ и обратно. TILT е разказ за правилата на играта, наречена живот, за измеренията на истинското приятелство и неугасващата дори под юмручни удари любов – при това едновременно смешен, тъжен и непринудено реалистичен.
Преди десетина години очаквахме всеки нов български филм със смесени чувства, от които най-слабото бе надеждата, че най-сетне ще се появи нещо, което си заслужава да изгледаме повече от веднъж и дори да си купим за домашната колекция. Дзифт, Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, Мисия Лондон, Източни пиеси и Стъпки в пясъка раздвижиха пластовете, предизвиквайки малка местна буря от доволство, недоволство и високопарни коментари – точно както се очаква от истински добри продукции. Затова откакто преди месеци се заговори за TILT, вече го очаквахме с нетърпение, което пък се оказва абсолютно оправдано.
Борко и Виктор Чучкови, които в случая са отговорни и за сценария, и за режисурата, са използвали най-разпространените в новото българско кино теми и сюжети – сивото ежедневие на младите в светлото социалистическо битие, техния тих бунт и сблъсъка му със закостенялата власт; трудната любов, изправена пред непреодолими препятствия; хаотичната демократизация, в рамките на която свободно виреят престъпници и всякакви схеми, а приятели обръщат гръб на приятели. Някои биха нарекли това типично и дори безидейно, но всъщност крайната смеска се е получила уверена и симпатична, нешаблонна и въздействаща по онзи чудесен начин, когато смехът и сълзите вървят едни след други.
Основни действащи лица са тримата другари Сташ (Явор Бахаров), Гого (впечатляващият Ованес Торосян) и Ангел (Ивайло Драгиев) – покрай личните им мечти, полулегални мероприятия и младежко безразсъдие действието преминава от НРБ, мазе в кварталния блок, каране на скейт пред паметника и висене по милиционерските управления до копаене на гробове и живот в мръсна емигрантска бърлога във ФРГ, а после и обратно до една съвсем различна софийска действителност, изпълнена със социална несправедливост и мутри. Вечната тема за приятелството и предателството формира първия план, следвана от класическата тема за любовта – тук между Сташ и бунтуващата се/предала се Беки (убедително красивата Радина Кърджилова), дъщеря на полковник Катев (Георги Стайков), който се оказва и най-голямата причина тя да не бъде щастлива и обичана. Има и тежки сцени, и весели лафове, и непоправим оптимизъм, и закономерно отчаяние – заслужава си да ги видите сами.
