Млад скулптор подготвя първата си изложба в продължение на години и когато през есента на 1962 най-сетне излага творбите си пред публика, провокацията към нея се оказва твърде голяма – обществото е скандализирано.
„В едно есе Ортега-и-Гасет пише, че изкуството не се занимава с откриване на нови сюжети и теми, а само разработва няколко основни мистерии : Любов, Омраза, Власт, Пари. Съдбата на художника, според мен, е една от тези основни мистерии… През цялото време ме занимаваше проблемът за болката. Има състояние, при което много силната болка може да престане да се усеща като болка и да се превърне в екстаз! Моят герой е човек, белязан от Бога. Човек, различен от нас – не защото е особняк, а защото само с единия си крак е стъпил в отсамната действителност.“
Димитър Петков
Награди:
Златна роза, София, 1990г.
Наградата на София за Киноизкуство, 1990г.
Специална награда на журито на Международния Кинофестивал за дебютни филми в Аноне, Франция, 1992г.
Награда за режисура на Международния Кинофестивал на славянските и православни народи, Тираспол, Молдова, 1994г.
