Клод Льолуш основателно е сред най-добрите режисьори не само на европейската, но и на световната киносцена. След 50-годишна кариера и филми като И сега, дами и господа, Един мъж и една жена, Марсел и Едит, едно от последните му творения обобщава цялата му любов към киното в една наглед романтична история. Толкова много любов е нов “стар” филм, който се слива с живота на Льолуш, а киноепохите са пресъздадени от любовите на една жена. Нищо не е случайно – филмът е заснет в продължение на 10 години, така че времето добива реални измерения и върху лицата на героите, и върху фактическата хронология на събитията.
На пръв поглед имаме военна драма – действието се развива в окупирания от нацистите Париж. По-скандалното обаче е, че Илва (Одри Дана) се влюбва в немски офицер, а това впоследствие води до фаталния край на баща й. Илва е не просто влюбчива, тя успява да обича и петимата мъже в живота си, поемайки рисковете, които това носи. Колкото и историческите обстоятелства на времето да напомнят за себе си, Толкова много любов не е разказ за войната, а е по-скоро анатомия на страстта и неизменния й контрапункт – вината. Страстта тук може да се разбира двупосочно: от една страна, имаме физическата любов, тази на Илда, която я води до съдебен процес и житейски загуби, и от друга – страстта на Льолуш към киното. Неслучайно киносалонът е сред основните сцени на действие.
Убедителната актьорска игра със сигурност ще впечатли и тези, които не са запознати с филмите на французина. За останалите Толкова много любов предлага метафорично разгръщане на киното-като-живот, безспорен поклон на майстора към неговата муза.