Чуваме го от писателя Луис (Гаспар Юлиел), който след дълго отсъствие съобщава на близките си, че скоро умира. Камерната драма не е чашата чай за всеки – клаустрофо­бична, шумна и тревожна, тя е по-скоро тенджера под налягане, от която всеки момент ще изригнат 12 години обвинения и гняв. На масата седят Марион Котияр, Венсан Касел и Леа Сейду, събрани от канадския enfant terrible Ксавие Долан, който използва реакцията на всеки като метафора за боледуващото общуване помежду ни.