Мистър Бойл не обича да се повтаря. Предните му три филма бяха толкова различни един от друг, колкото са и от Транс – през 2007 той работи по зомби хорър (28 седмици по-късно), само година по-късно бе готов с брилянтна заигравка с боливудското кино (Беднякът милионер), а през 2010 изненада и направо втрещи със страхотна психологическа драма (127 часа).
Сега обаче е време за завръщане към лондонските улици и престъпни подземия, мръсните схеми и пистолетите, вплетени в един класически психологически трилър, в рамките на който поне три пъти ще преосмисляте кой кой е. По-интересното е, че и самите герои не са наясно с това кога сънуват, кога са хипнотизирани и кога действат в неясните рамки на действителността. За особено засукания сценарий (базиран на английска ТВ продукция от 2001, която не сме гледали) се е погрижил стария сподвижник на Бойл – Джон Ходж, допринесъл немалко за огромния успех на Трейнспотинг и Плажът. Преднамерено е заложено на повечко сенки и тъмни цветове, диалозите пулсират от сексуално напрежение, заплашителен шепот и нервен вик, а привидно ясните личностни характеристики и планове в един момент се оказват съвсем илюзорни. Все пак, става дума за хипноза, сугестия и цялостно препрограмиране на съзнанието – и въпреки че специалистите в областта биха обвинили филма в ужасна псевдонаучност, именно психологическите игри правят Транс интригуващ.
Всичко започва като в предвидим екшън – Саймън (Джеймс Макавой) работи в престижна заложна къща и всеки ден през ръцете му минават адски скъпи произведения на изкуството. По време на наддаването за картина на Гоя, бандата на Франк (Венсан Касел) нахлува в сградата и я открадва… или поне така си мисли, защото Саймън хитро я е скрил някъде в последния миг. Тук идва и първата изненада във филма (няма да ви разкриваме други) – Саймън всъщност е вътрешен човек на Франк и май пробва да прецака престъпните си другарчета, за което получава удари в главата и е минус няколко нокътя. Освен всичко, твърди че покрай ударите не се сеща защо и къде е скрил картината. Налага се да прибягнат до услугите на професионален психолог (Розарио Доусън), който да изкара от съзнанието на Франк спомен за деня на обира. Оттук нататък всичко се завърта във водовъртеж от съмнения, лъжи, истини, илюзии, секс и насилие. Един отлично изигран и отлично заснет водовъртеж.