Три хиляди години копнеж (адаптиран по кратък разказ на английската писателка А.С. Байът) е комплексна фабула с няколко подистории, чиято подредба силно (и неслучайно) напомня вечно обновяващата се структура на Приказки от хиляда и една нощ. В епицентъра й е срещата между саможивата Алатея (Суинтън), посветила живота си на знанието, и един съвсем реален Дух от бутилката (Елба), които се озовават в хотелската стая на учената след импулсивна покупка от пазара за антики в Истанбул. Вместо обаче да изстреля трите си желания накуп и да изпрати древната магия по пътя й, прагматичната представителка на човешкия род отказва да упражни правото си на повелител с аргумента, че сам по себе си силният копнеж никога не води до нещо добро. За да я убеди в противното и най-после да получи свободата си, отлежавалият в продължение на няколко епохи джин й разказва за всеки от предишните си „собственици“ и техните желания. От кралицата на Шиба до Сюлейман Великолепни и неговите наследници историята прелива от една съдба в друга, говорейки за изконни човешки стремежи към любов, познание, власт и неизбежната печал, която придружава осъществяването им. Разтърсена от думите и неудачите на свръхестествения си събеседник, Алатея най-сетне си позволява да поиска нещо, от чието сбъдване ще зависи бъдещето и на двамата.
Повече за филма тук.
