Продълженията рядко стоят така стабилно на краката си, дори първоначално да си мислите, че на заглавието му липсва въображение. Историята е подобна, но с обърнат знак – вместо "баща издирва своя оранжев дребосък", тук посоката е "синя забравана търси родителите си". Шест месеца след финала на първата част, Дори живее с Немо и Марлин, но изведнъж се сеща, че има свое семейство и тримата потеглят. Втората половина на филма е по-забавна с обиколката им в калифорнийския Институт по океанология, пълен с лекуващи се водни видове с телесни повреди. Началото обаче е по-трогателно с момента, в който малката Дори, синьо петънце с огромни очи, се губи в океана и забравя пътя към дома. Disney Pixar, както винаги, рисуват без грешен детайл, а режисьорът-сценарист Андрю Стентън (писал и Търсенето на Немо, и УОЛ-И, и Играта на играчките) не оставя историята да потъне. Не е каймак на оригиналността с дълбок подтекст като Отвътре навън, но пак докосва – с идеята, че всеки се чувства самичък в огромния свят, но милите същества до нас образуват малко балонче, в което живеенето все пак е възможно.