Това е филм за едни хора, които честно и почтено упражняват професията „актьор“, независимо какво им коства това. Това е филм, в който камерата се захласва в репетиционния процес в желанието да улови поне малко от една уникална, увличаща, или просто – „Коко“-ва заразителност и мъдрост, която кара актьорите да питат (колко рядко се случва това): „Утре нали пак ще имаме репетиция?“
Филмът е за това, че трябва да се живее… Независимо дали това означава смирение пред предопределеността на битието или доблест да се хвърлиш в една битка с предизвестен финал – битката с „този убиец, времето“…
Филмът е простичко обяснение в любов към Коко – един от последните мохикани на поколението идеалисти в българския театър, настойчиво отстояващ веруюто си, че театърът е място за очовечаване