На практика единствената промяна в успешната формула на оригинала е смяната на режисьора Пиер Морел с Оливие Мегатон (Колумбиана). Всичко останало е общо взето същото, но реализирано с повече размах, защото този път бюджетът е близо тройно по-голям. Бившият агент на ЦРУ Брайън Милс (Нийсън) си остава все същият загрижен баща, който остави диря от трупове в Париж, за да спаси отвлечената си дъщеря Ким. Един от тези трупове обаче е принадлежал на сина на албанския престъпен бос Мурад Красники (Раде Шербеджия), който на свой ред взема на прицел семейството на Милс и историята се повтаря.
В резултат, ако сте харесали първия Твърде лично, продължението без съмнение ще ви допадне. Ако не сте, най-вероятно отново ще се питате защо Лиъм Нийсън реши да става екшън звезда и дали някога отново ще го видим в тиха и вдъхновена драма, където не пребива никого.
Твърде лично 2 също като предшественика си е клиширан и на моменти дори абсурден екшън, който няма претенциите да се бори за филмови награди и е създаден с единствената цел да забавлява зрителите. Може и да се разсмеете в някой нелеп момент, когато реализмът и сценарият за пореден път поемат в противоположни посоки, но пък гарантираме, че няма да се прозявате от скука.