За целта сам облича безупречния костюм на белгийския детектив Еркюл Поаро и размърдва "малките сиви клетки" и тук масивните му мустаци в разгадаването на поредния заплетен случай. Заедно с него се качваме на истанбулския Ориент Експрес, натоварен с цял вагон ексцентрици, но не минават и няколко мили преди да попаднем в купето на убит пасажер. Всеки е заподозрян и всеки лъже: руската принцеса (Джуди Денч), вдовицата (Мишел Пфайфър), професорът (Уилям Дефо) и още 10+ образа попадат в мерника на детектива, който трябва да разкрие убиеца преди мъртъвците във влака да започнат да преобладават. Между тракането на колелата съспенсът се сгъстява плътно като утайката на турско кафе, но първокласният състав и театрално добрата атмосфера не компенсират факта, че се движим по познати релси. Какво би ни заинтригувало повече, когато крайната спирка ни е известна? Да опознаем по-отблизо пътниците, но, уви, билетът за маршрута на Брана не включва това.