Грозничета е сладкото име, което получават героите по нашенски, а градът им би трябвало да се казва Грозносел – остров отвъд зоната на перфектните кукли, в който тези с дефектите са изпратени да си живеят и пеят заедно, волно и доволно. На цикламената Мокси обаче ѝ се иска в живота да имаше нещо повече от това. Така тя повежда плюшките с криви захапки към Института по перфектност, откъдето съвършените кукли са изпращани към дете от Големия свят. Красавците (с вид на зализани колежани по калъп) са ужасени от грозничетата (които действително приличат на зле сглобени коледни сладки), но това само помага на главната идея – че да бъдеш себе си и да се харесваш е по-важно от чертите на лицето и тялото ти, също както топлината и приятелството са по-силни от суетата и идолизирането. Впрочем филмчето изобщо не претендира да е поучително и е толкова непретенциозно, че чак е чаровно – прилича на 87-минутна реклама на плюшени играчки, които ви се иска после да вземете и за своето хлапе.