Украинска късометражна програма – Фестивал „ОКО“
Метротрамвай, реж. Катерина Яхидка 9′
Главният герой на историята е син на старото добро метро и на бързия трамвай. Това недоносено дете живее в град Кривий Рих.
Хора и свръххора, реж. Олександр Стоянов 20′
Това е една юридическа драма за нарушенията на човешките права в съветска Украйна и съвременна Русия, базирана на архивни хроники. В някои от творбите си Хаймрад Бекер използва текста на нацистката пропаганда по такъв начин, че той става явен и говори сам за себе си. Със същата цел аз използвам извадки от съветски вестник. Назовавам определени сцени от филма, за да подчертая абсурдността, театралността и жестокостта на процеса, както и за да предам хрониката на пропагандата.
Алое, фикус, авокадо и 6 драцени, реж. Марта Смеречинска 8′
Сред стотиците кашони с адреси на украински градове стои пералня, увита в тиксо, метрови стайни растения с корени и детски рисунки. Това място прилича на склад за изгубени вещи. Тишината се нарушава от гласа на собственичката на една от тези пратки. Тя се сбогува с дома си в Киев и си мисли за нещата, които оставя в него. Всяка от тях има своя собствена история, свой специфичен спомен. Чрез нейните думи къщата сякаш оживява. И всичко, което тя си спомня, е изпълнено с чувство на топлина и близост. Междувременно хората идват в така наречения склад, за да вземат парчетата си от дома под формата на пратки. Те преглеждат кутиите в търсене на скъпоценните си вещи. Някои ги обхваща радост, други — тъга. В същото време един женски глас пита: „Има ли значение загубата на вещите им?“
Събуждане в тишината, реж. Мила Жлуктенко, Даниел Асади Фаези, 13′
Бивша военна казарма на Вермахта сега служи като лагер за бежанци от Украйна. Филмът Събуждане в тишината проследява деца на пътешествие, в което собствената им история се преплита с историята на казармата. Това е момент между минало и бъдеще, война и мълчание, заминаване и пристигане, който рисува портрет на германското минало и бъдеще през очите на младите герои.
Тук ли си?, реж. Злата Версеняк 13′
Орина, 18-годишно украинско момиче, е принудена да напусне родината си заради войната. Цялото ѝ семейство, включително седемгодишната сестра, остава в страната. Единствената ѝ опора и постоянно напомняне за родината ѝ е ежедневното общуване с по-малката ѝ сестра.
Чернобил 22, реж. Олександр Радинский, 20′
В окупираната забранена зона в Чернобил анонимен информатор на украинските въоръжени сили тайно заснема движението на руските войски. Работници от АЕЦ „Чернобил“ обсъждат преживяванията си в окупираната от Русия атомна електроцентрала. В този мрачен епизод от руската инвазия се преплитат катастрофални сценарии от миналото и настоящето. Филмът е създаден като част от проекта Украйна свидетелства (The Reckoning Project: Ukraine Testifies), който документира и разследва руските военни престъпления в Украйна.
