Ако сте от вторите, гротескният ужас на следвоенния роман Улицата на кошмарите, огледан в магическия нео ноар фенер на визуалния концептуалист Гийермо дел Торо, ще ви се стори като голяма лъжица плацебо след треска. Родена от въображението на Уилям Линдзи Гришам, историята се прикачва към своя протагонист Стан (Купър) като сянка и недвусмислено съобщава намерението си да следва траекторията на психологическия трилър от първата минута. След като оставя обвития в смъртни грехове и пламъци роден дом зад гърба си, нашият герой открива призванието си в трупата на пътуващ панаир, където наред с отблъскващи подробности от тайния живот на карнавалните „атракции“ научава и един-два полезни урока по ясновидство и общуване с отвъдното. Няколко години по-късно амбицията и неговите „умения“ в сферата на свръхестествените съприкосновения са му спечелили безрезервното доверие и портфейлите на нюйоркския елит, където обаче се спотайват и други, не по-малко обиграни измамници. Като фаталната Лилит (Бланшет), чието леденостудено излъчване е правопропорционално на решимостта й да присвои огромен къс от златната машина за манипулации на Стан. Разбира се, възмездие има и то тържествува (макар чак два часа и половина по-късно) във финал колкото шокиращ, толкова напоен с мефистофелска предопределеност.