Казваме „оригинален“ с пълното съзнание, че Усмивка гребе с пълни шепи от извора с вече открита топла вода и макар да навява отчетливи асоциации с класики като Предизвестена смърт и Пропуснато обаждане, е натоварен с доста повече амбиции от това да бъде осъвременено копие на поредната градска легенда. Открито използвайки ужаса като метафора за унаследената травма и социалната стигма, свързана с увреденото психично здраве, историята започва с кървава сцена в кабинета на психиатъра Роуз Котър (Бейкън), която става свидетел на бруталното самоубийство на една от пациентките си, секунди след като последната е споделила с нея страха си от неизвестно същество, криещо се зад лицата на познатите ѝ, разкривявайки ги в гротескна усмивка точно преди да вземе поредната си жертва. След като осъзнава, че е настоящият носител на смъртоносната щафета, терапевтката се хвърля в отчаян (и пълен с предизвикателства за рецепторите ни) опит да прекъсне обратното броене до момента на своята неизбежна кончина, търсейки корените на зловещия феномен в собствените си душевни рани.