Дълго време името М. Найт Шаямалан пораждаше асоциации с точно такъв тип кинематография, но последната сцена в шедьовъра Шесто чувство сякаш остана първи и единствен перфектен пример, който режисьорът се опитва да догони през цялата си филмография – къде успешно, къде не. Факт е обаче, че следим всеки един проект на Шаямалан с повишен интерес и най-новият не прави изключение. В капана на времето е адаптация на графична новела, разказваща смразяващата история на група хора, попаднали на тропически плаж, където времето не тече, а направо препуска, изсмуквайки живота от телата им само за ден. И тук обаче ужасът не е показно графичен, а се процежда през съспенса или се мярка на втори план, докато зарежда въздуха с изправящо косата електричество. Едно е сигурно: нищо не е случайно и никой не е попаднал в клопката на момента по невнимание.