Също като таксиметровите шофьори и те са мразено от всички микро общество, в което се оглеждат проблемите на макрото – цялата ни зациклила постсоциалистическа реалност, в която неравенството, аморалността, немарливостта и корупцията крещят един въпрос: промени ли се изобщо нещо в страната ни за последните 30 години? Неслучайно В кръг се развива по тъмно на 8 ноември (когато тръгва и в кината), за да подчертае юбилея от 10 ноември 1989 и да натисне в главите ни няколко червени бутона по темата. В тази нощ три двойки полицаи обикалят София по трасе, минирано от мръсни, но реални случки – сценарият филтрира истински истории, събрани от Синдикалната федерация на служителите на МВР, които стъпват по въглени като трафика на хора, евтаназията, малцинствата. А има и една дълга шега – всяка от двойките в някакъв момент мести един и същи труп от едно място на друго, за да се скатае от отговорност. В контраст с това, полицейската шестица (в която има само една жена – Ирини Жамбонас, но точно тя взе награда от фестивала в Сараево) понякога демонстрира и човещина и дори героизъм. Затова критиката казва, че В кръг има колкото зъби, толкова и захар в себе си, докато ни кара да се замислим как всеки от нас гледа на полицаите и какво всеки от нас може да промени. Командарев е фен не на революциите, а на малките стъпки и филмът му следва целта – да води към промяна, както той вярва, че киното е способно, а и длъжно. В тази посока неговата смяна е изрядна.