В очакване на Боджангълс
Още с публикуването си през 2016 година романът на Оливие Бурдо набра популярност и се издигна до бестселърите. Филмът В очакване на Боджангълс на режисьора Режи Ронсар пресъздава историята на Бурдо с нашумелия френски актьор Ромен Дюри и белгийката Вержини Ефира.
Камил и Жорж се срещат на събитие на Френската ривиера в края на 50-те. Той бълва лъжи за произхода и историята си пред всеки, докато тя танцува сама в средата на дансинга. Любов от пръв поглед, която застава на прага на лудостта, дори го прекрачва. Двамата млади се влюбват и се женят непосредствено след запознанството си. Първият им танц е на песента Мистър Боджангълс, на която те продължават да се забавляват по протежениято на цялото действие. За да бъдем хронологически точни, песента на Нина Симон е създадена повече от десетилетие след годината в отварящата сцена на филма (1958г.), но фокусът тук е поставен върху магическия реализъм и склонната към доукрасяване памет на едно хлапе, което действително не е било свидетел на този момент.
В книгата на Бурдо повествовател е плодът на любовта на Камил и Жорж – 10-годишният Гари, който разказва трагикомичната история на родителите си. В екранизацията на Ронсар хлапето също е основен герой – добре възпитано дете с обноски и фантастично въображение, което е отчуждено от връстниците си в училище заради необикновения си начин на живот. Родителите му организират соаре след соаре, имат за домашен любимец чудата птица, никога не отварят писмата си и са винаги обградени от хора с висока класа. В един момент реалността чука на вратата, достигат ги дългове от неплатени данъци, но семейството отказва да робува на нормалността. Проблемите се нижат един след друг.
Става ясно, че Камил страда от психическо разстройство, романтизирано през по-голямата част от филма. Последствията и семейната трагедия, настъпила заради болестта ѝ, натежават все повече с приближаването на финала и водят до усещане за обреченост и неизбежност. Още в първите сцени Жорж се обръща към любимата си с множество различни имена, от Антоанет и Марлен, до Олга и Рита. Тя сама му дава разрешение за това („Наричай ме както искаш“), момент, показателен за свободомислието и необременеността ѝ от социалния норматив. В очакване на Боджангълс представя лудостта като характеристика на свободния дух, като черта на онези, които са са прекалено добри за този свят.
Една от най-въздействащите нотки в романа, пресъздадена чудесно и в екранизацията на Режи Ронсар, е идеята, че лъжите са навсякъде, защото понякога просто такъв е животът. В този филм никога не знаем кое е истина и кое – не. В началото се заблуждаваме, че сме пред романтична комедия, която, още преди да сме преполовили, поставя въпроса за менталното здраве на масата и се превръща в красив разказ с трагичен край.
