В конкретния случай „освежаващо” е меко казано, защото В окото на бурята е зрелищен и ужасяващо правдоподобен киноапокалипсис, заснет в типичния за жанра found footage-стил (реалистичен похват познат ни още от Проклятието Блеър и Чудовищно, при който действието се гради върху уж автентични кадри, документиращи изключителни явления).
Е, тук си имаме работа с торнадо, но не какво да е, а коварно мултиплициращо се атмосферно чудовище, изсипващо гнева си върху невинните жители на малко средностатистическо градче в Оклахома с отчайващ интензитет в рамките само на един ден. Трагедията на малкия човек, която обикновено е силно застъпена в подобен род зрелища, тук е избутана на втори план, за да отстъпи място единствения важен персонаж – бурята. Човешката съпротива на настъпващия въздушен ад изглежда обречена още от началото, а мяркащите се тук-там герои присъстват по-скоро като живи предаватели на случващото се – чрез аматьорски записи, кадри от новинарски емисии или благодарение на каквито други записващи устройства се сетите. В унисон с повсеместния хаос, развръзката също тъне в мъгла, но от опита си с други финални сцени в същия дух уверено предричаме – най-лошото тепърва предстои.