7-годишният Саша живее в стара московска кооперация и се учи се да свири на цигулка. Всяка сутрин музикантът е изправен пред сурово изпитание – да премине двора на кооперацията с цигулка в ръка под подигравките на по-големите момчета. Но този ден има късмет – голям червен валяк асфалтира двора, а водачът му скастря момчетата, които тормозят Саша, и даже му позволява да поработи на валяка. На връщане от урока приятелството им продължава. Саша оставя цигулката на валяка и двамата със Сергей отиват да купят за обедната му почивка хляб. Но Саша се обижда когато Сергей, също като момчетата от квартала, го нарича „музиканте”, и хвърля хляба на земята. Това пък обижда работника, но момчето инстинктивно разбира грешката си и настъпва помирение. След това Саша, за извинение, вади цигулката от калъфа и свири доколкото умее за своя нов приятел, а той с неочаквано уважение разглежда малкия инструмент. В знак на взаимното си разбирателство двамата решават да отидат на кино и заедно да гледат стария “Чапаев”. Но внезапното им приятелство е прекъснато от майката на Саша, която не иска синът й да общува с непознати и го заключва. Момчето си представя как тича по новия асфалт към блестящия червен валяк, облечено с нова червена риза.