Същият заряд в проекта внася и Уилям Дефо (с номинация за Оскар за ролята), който като живо импресионистично платно предава бурните емоции на художника в последните му години на болка, лудост, но и светлина. Докато визуално филмът пулсира с изкуството на Винсент, сценарият слага акцент върху най-цветното в историята му: близкото, но обтегнато приятелство с Гоген (Оскар Айзък), отрязването на ухото, което тук е видяно през разговор с лекаря му, и финалният изстрел, който доскоро се считаше за самоубийствен, но Шнабел приема новата версия и (също като картинния Да обичаш Винсент) поставя револвера в ръцете на местен хулиган.