И тогава всичко стана, както и в другите филми: комуна, кулаци, кърваво противостояние, но всичко това в стила на добродушен народен хумор. Ако всичко не свършваше със смъртта на философа Фабиан и бременната Малва от ръката на глупака Данко.
"Изключително цветна мозайка от ярки скици на всекидневния живот, сцени на националното битие, съчетани с образа на Фабиан, който е като една ос, свързваща всички и даваща морални оценки на хората и на делата им. Той е човек е от народа, мъдрец, философ. Смисълът на живота му е да вижда и разбира какво се случва. И това в крайна сметка успява." пише за филма си Иван Mиколайчук.

Жанрът на картината взима началото си от източниците на народните легенди. В основата на композицията е принципът на поетично-музикалното изграждане, съчетано със симфонична творба, обединяваща носталгична, комедийна и лирико-драматична части.