Нищо подобно за Джак Малик – неуспешен млад музикант с така гореща нужда да бъде известен, че щом се оказва единственият в света, който си спомня The Beatles, не реагира с "как така", а веднага започва да представя песните им за свои. Режисьорът Дани Бойл и сценаристът Ричард Къртис (Наистина любов) не поставят морална дилема, нито питат колко по-различно щеше да е всичко без златната четворка от Ливърпул, а дават повод да чуем отново песните им като саундтрак на една романтична комедия. Джак опитва да пробие с помощта на Ели, негова мениджърка в междучасията от преподаването по математика, която май си пада не само по гласа му. Усилията ѝ все пак го запознават с Ед Шийрън, влязъл в сценария като себе си, за да повярва силно в Джак, а от своя страна да понесе съвета никога повече да не рапира. От някъде се появява и Дебра – смешна даже с движението на веждите си Кейт Маккинън, в която вместо сърце тиктакат маркетинг планове и стратегии за пари и известност. Дали обаче единствен Джак си спомня за Beatles и как се избира между слава и любов? Сюжетът започва да прилича на снежна топка, която се търкаля, расте тревожно и сякаш ще смаже милия англичанин, но филмът е не лавина, а топка сладолед за лятото, украсена с шоколадови пръчици, сироп и пурички. С други думи, всичко ще бъде наред в тази вселена, в която грешките нямат последствия – освен може би за Дани Бойл, заснел няколко редки за стила си сантиментални сцени.