Вечният визионер

Една история за артиста и човека Луиджи Пирандело, разкъсван между невъзможната си любов към Марта Абба и бурната си съпружеска връзка с Антониета Портулано, която страда от психично заболяване. На преден план са конфликтните отношения на прочутия писател с децата му, противоречивите му възгледи за фашизма, връчването на Нобелова награда и създаването на модернистична, скандална и изпреварила времето си театрална форма.

Световноизвестният италиански драматург, белетрист и поет Луиджи Пирандело (1867-1936), един от големите творци на XX век, лауреат на Нобелова награда за литература (1934), е роден сред суровата магия и древните традиции на безмилостно обжарената от слънцето Сицилия, положила траен отпечатък върху светогледа и душевността му. Новатор в театъра, художник на „разкъсаните нишки“ и отчуждението, портретист на кризата в съзнанието на модерния човек, верен на своята максима „Аз не живея моя живот, аз го пиша“, Пирандело оставя огромно книжовно наследство. Издадените у нас „Новели за една година“ са прилични на калейдоскоп, отразяващ живота в неговата цялост. С проникновен психологизъм Пирандело рисува пъстра мозайка от късове човешко битие, трагични, комични и трагикомични, парадоксални, гротескни, понякога абсурдни, които раняват или просветляват, обръщат съдби или убиват.