И отново атакуват литературата, този път с екранизация на Великият Гетсби, класиката на Франсис Скот Фицджералд, излязла през 1925. В тази му версия обаче, светът на Гетсби е по-пищен и гламурен от всякога.
Стига някога да ви е останало време да зачетете романа, лесно бихте могли да предугадите сюжета – режисьорът Баз Лурман не си позволява твърде много скокове встрани от литературната класика. Годината е 1922, нравите са разюздани, джазът е горещ, а забогатяването – незаконно. В това лудешко, но чаровно само по себе си време, младият брокер Ник Карауей (Тоби Магуайър), се мести в Ню Йорк, преследвайки своята лична американска мечта. Там попада в очарователния свят на крайно богат човек, който умее да се весели, но и да страда от разпадането на поредната му крехка илюзия. Зад разкоша му често се крият дълбоко пазени тайни, коктейлите на организираните от него главозамайващи празненства се леят, танците на моравата му са озарени от фойерверки, но пък единствената му силна любов е невъзможна, лъжите са дръзки, а споходилата го трагедия – почти чистокръвна. Този мистериозно забогатял човек, разбира се, е Гетсби (чудесен ди Каприо). Оцветяваме картината и с бленуваната любима Дейзи (Кери Мълиган), нейния съпруг – расистът милионер Том (Джоел Едгеран), излишество от пера, пайети, фризури и тоалети, и не на последно място – с нетипичния, кореспондиращ със съвремието ни саундтрак, поверен в ръцете на Джей Зи и получаваме онова, за което предупредихме в началото – киносвят, по-пищен и гламурен от всякога. В добавка – и триизмерен, което от своя страна превръща всяко малко пиршество в спектакъл. Хубавото все пак е, че зад тези тонове екранен блясък историята се опира на нещо стойностно и жизненоважно – любовта. А не е изключено и да ви се стори, че държите в ръцете си огледалце, в чието отражение ясно съзирате образа на нашето модерно време с всичките му възможни демони и битки.