Безспорно една от силните страни на сценария са реалните (макар и твърде мистериозни) събития, върху които той стъпва уверено. През есента на 1985 милицията започва следствие, свързано с шокиращ инцидент в изолирана планинска хижа в Стара планина. Разследването и всички намерени улики са пазени в тайна и в крайна сметка случаят събира прах в графата “неразгадани престъпления”. Повече от 20 години по-късно, когато документацията на МВР е разсекретена, данните за случилото се остават оскъдни и неясни, с изключение на един видеоматериал с лошо качество, документиращ първоначалния оглед на местопрестъплението. Всяка друга информация се счита за недостоверна, тъй като почива на прошепнати на ухо местни предания, слухове за предполагаеми научни експедиции, че даже и пророчество на Ванга, датиращо от 1970.
Сюжетът
Вероятно никой никога няма да разбере истината за станалото в зловещата хижа, но пък интерпретацията на режисьора Мартин Макариев и сценариста Боби Захариев, заснета за рекордните 20 дни, предоставя вълнуваща алтернатива. Тя рамкира завръзката с пристигането млада семейна двойка (Калин Врачански и Лидия Инджова) в една от модерните туристически дестинации през 80-те – почивна станция Вила Роза. Освен тях, сградата обитават още хижарят, негова близка приятелка и един потаен американец със страст към фотографията. Малко след появата на младоженците, отдалеченият от цивилизацията заслон става арена на необясними и плашещи явления, които се намират извън всякакъв контрол или здрав разум. Говорим за класически образци на трилъра от типа на безпричинни излизания в гората посред нощ, внезапно угасване на светлината, необясними човешки метаморфози и още дузина слухови и визуални залъгалки в този дух. На финала на трупащия се като грамада съспенс (съвсем закономерно) разбираме, че никой от героите не е този, за който се представя, а истинската причина за тегобите им далеч надхвърля логиката и границите на човешкото въображение.
