Ема и Декстър прекарват заедно нощта след дипломирането си в Единбург. Нощта е 15 юли 1988, а фактът, че не я прекарват, както всички си мислим, дава началото на силното им приятелство. Трябва да признаем, че Хатауей като Ема е забележителна. Актьорският й талант обхваща чудесния й британски акцент и стига до дълбочината, с която може просто да мълчи и да гледа и това силно да ни затрогва. Ема постепенно се влюбва в Декс, но той пък се оказва твърде влюбен в себе си, за да може между тях да се получи нещо повече от приятелство в следващите 20 години, в които се развива действието. Тук е лекият недостатък на филма, защото всяка година е показана винаги в един и същ ден (15 юли), а някои пасажи са откровено излишни и единствено забавят действието.
Към края на 20-годишното разминаване, нашите герои се засичат и във времето, и в желанията си. Ставаме свидетели на промените във визията на заобикалящите ги обстоятелства, както и във външността на актьорите. Две са приятните изненади във филма – съдбата на Декстър преди събирането му с Ема и след това. Да не забравим и адекватното включване на Ромола Гари.
