Синът на Висоцки – Никита пише сценария, а също така озвучава баща си. В ролята на Владимир пък е Сергей Безруков, който е трябвало да играе със специален силиконово-пластичен грим, с който изглежда едно към едно (ама наистина) с руския поет-бунтар. Това е историята на няколко дни от 1979, когато Висоцки и неговите приятели и сподвижници осъществяват няколко нерегламентирани от съветската власт концерта в Узбекистан. Здравето на певеца е силно разклатено (той умира само година по-късно), всекидневно приема инжекции морфин (като лечение на алкохолизма му), но настоява да излезе пред публиката отново и отново. “Защото единствената причина един актьор да не е на сцена, е смъртта. А ние все още сме живи, така че нямаме оправдение”. Тук има и любов, и политически игри, и напрежение, и много житейски истини. Наистина чудесен филм.