За съжаление Войната с дядо не прави особено изключение. Не че историята е скучна или безвкусна – щеше ни се обаче да е няколко идеи по-малко стереотипна и предвидима. Сценарият по едноименния роман на Робърт Кимел Смит е фокусиран върху сблъсъка между овдовял строителен предприемач (Де Ниро) и неговия умен, но пакостлив внук, които влизат във вербално, а после и в отявлено физическо пререкание за собствеността върху стая в къщата, която са принудени да делят по неволя. Не си кривим душата – в 94-те минути има не една и две забавни реплики и класически слапстик моменти, които компенсират сантименталната глазура на сюжета и едноизмерните поддържащи персонажи. Де Ниро и младият му екранен партньор си разменят житейски истини и пакости с убедителна отдаденост, но и ако това не ви се струва достатъчна причина да видите Войната с дядо, направете го заради сцената, в която Кристофър Уокън балансира върху onewheel борд. Гледката не се забравя лесно.