Асгар Фархади обаче е режисьор, който може да задържи филма си на ниво високо фестивално кино, дори когато мелодрамата и заплетените една в друга съдби на героите замирисват на телевизионен сериал. Критиката от своя страна малко се мръщи, че след чуждоезичния си Оскар за Раздяла (през 2012) иранецът търси как да излезе от родината си. След Миналото, върнало ни в Париж, сега отваря незараснала рана в Испания, и то по метода, използвал и в Историята на Ели (от 2009) – кръвта потича след изчезването на човек. Всичко обаче започва красиво и сантиментално като в реклама на вино от китно испанско градче – там край лозята се събира за весела сватба семейството на Лаура (Пенелопе Крус). Когато в разгара на опиянението нейната 16-годишна дъщеря изчезва и есемесите за откуп потвърждават най-големия ужас, настроението рязко се забива в другата крайност, а диалозите започват да отекват като в театрален декор. До края на филма тази живописна фамилия ще бъде разкъсана на много малки парчета от своите вътрешни бесове – защото трябва някой много близък да е замесен в отвличането, за да използва тайната, неизвестна само на този, чийто живот ще бъде преобърнат от нея. И това е Хавиер Бардем в една от най-силните си и безнадеждни роли.