Няма да сме съвсем точни, ако кажем, че дебютът е изцяло български, защото съзираме и македонско, и американско участие. Експеримент на Кристина Николова се оказва главната женска роля в романтичната драма, която е поверена на македонското девойче Ана Стояновска. Така пленителна с искрената си усмивка и изразителен поглед, без излишна поза в играта си, Стояновска изненадва с македонския си акцент, неясна артикулация и грубоват, режещ тембър, нехармониращ с финото й излъчване. Това, което прави ненатрапчив този несъществен дефект, е диалогът, който на отделни моменти е лапидарен, насечен и дори отсъстващ, като се залага на визуалните изразни средства и химията (има я!) между актьорите.
За сценария Кристина Николова споделя, че е отзвук на отдавана преживяна история и тъкмо този факт го издига до висините на личното пространство. Сюжетната линия не изненадва с оригинална и неочаквана история, но залага на семплите, истински и човешки, твърде човешки ценности. Героинята на Стояновска – Нели, притежава спокоен и уреден живот отвъд океана, а до нея е красивият, успял и грижовен годеник Скот (Джон Киблър). Нещо обаче я гложди отвътре – неизменната емигрантска носталгия по родния дом, усещането за специфична свобода дори сред своеобразния хаос. Затова, въоръжена със спомени, тя отлита към България. Освен доста интересната си баба, тук Нели разполага и с няколко другарчета от миналото. Сред тях е Вал (Валери Йорданов), който е и някогашна любовна история. Неконсумирана докрай, емоцията от миналото избухва с всичка сила и оставя настрана и годеж, и бъдеще, и факта, че Вал е твърде отдаден на алкохола и безперспективността. В триадата вяра, надежда и любов остават само първото и третото, защото помежду им се е настанило уискито. Вихърът от делириум и безвремие бива прекъснат от Скот, който долита неочаквано, а за Нели остава тежкият избор и раздялата с илюзиите. Валери Йорданов (спомнете си режисьорския му дебют Кецове), понатрупал стаж в други роли като пропит с алкохол негодяй тип джулай морнинг, тук е напълно в свои води и чудесно се сраства със саморазрушителния Вал. Изборите са направени, а животът продължава… все някак. Вярата в любовта и любовта към уискито. Два противоположни бряга на едничкия, изконен стремеж към щастие.