Невинната и наивна Лети напуска дома си във Вирджиния и заминава за западните прерии, за да живее в къщата на братовчед си Бевърли, с жена му Кора и трите им деца.
Скоро Лети научава колко негостоприемна е новата среда, като най-досаден в сравнение с всичко е непрестанният вятър. Хората наоколо не са изтънчени, Лети не е свикнала с груби обноски, а освен това Кора е убедена, че Лети иска да й „открадне” Бевърли – и я гони от къщата. Момичето е принудено да приеме предложението за брак от собственика на съседното ранчо, при все че ни най-малко не е влюбена в него. Заради изолацията и неволната принуда – навън вее неуморният вятър – да прекарва повечето време в къщата, Лети започва да се привързва към мъжа си. Той иска най-доброто за нея и й обещава, когато има финансова възможност, да я изпрати обратно във Вирджиния. Но един посетител, който намира убежище от вятъра в дома им, може да застраши щастието на Лети.