В тази обстановка Кетеван Капандзе създава един поетичен филм за членовете на местен женски отбор по футбол, който обединява момичета и небинарни куиър хора. Това не е филм за активисти — това е филм за тези, които живеят тихо, изолират се, не искат да бъдат обект на внимание. Тяхната истина излиза наяве само в личните им разговори. Заглавието на филма е вдъхновено от поема на Одри Лорд, Suspension („Как се усещаше стаята,/ когато се чуваше твоята дума — топла/ като средата на дланите ти/ и толкова несвободна,“) и описва по възможно най-точен начин усещанията на персонажите във филма.