Следващ съвсем точно автобиографичния роман Яж, моли се и обичай на Елизабет Гилбърт, филмът със същото заглавие и главнодействаща актриса Джулия Робъртс (в случая и съпродуцент) ни води на изследователско пътешествие из душевността на една безумно страдаща жена. Щастливият семеен свят на Лиз се сгромолясва и след оскърбителен развод тя тръгва на околосветска обиколка, за да намери обратен път към щастието. Рим с чудно вкусните калорични спагети, Индия със захвърления в нищото ашрам и убийствените за свикналия с уюта на цивилизацията безмълвни медитации и срещата на остров Бали с беззъб шаман преподреждат разбъркания пъзел на личността й. Нито книгата като литературен труд, нито филмът като визуално произведение са кой знае какво, но очевидно не е и нужно – с простички послания Гилбърт не само печели хиляди последователки, стриктно следвайки точките на нейното животворно приключение, но и превръща трите думи: яж, моли се и обичай в мантра за съвременните жени. Джулия Робъртс си е на очакваната висота, Хавиер Бардем радва окото, а филмът просто ни напомня, че животът е пътешествие, а не цел, и понякога е най-здравословно да тръгнем на автостоп към личното си щастие.