Историята на сравнително непознатия у нас Тейт Тайлър е първо екранизация по едно­именния роман от 2009 на Катрин Стокет и, второ – вдъхновена от един от най-болезнените въпроси в САЩ – расовата дискриминация. Действието обхваща началото на 60-те и движението за граждански права в Америка. Точно тогава са мирните протести за социално и икономическо равноправие на чернокожите най-вече в южните щати. Ако кажем, че номинациите за Оскар на двете афроамериканки в Южнячки е резултат от политически коректен ход на филмовата индустрия, може би няма да сгрешим. Истината обаче е, че в ролите си на домашни помощнички в консервативни бели семейства Дейвис и Спенсър са впечатляващо силни. Част от успешните изпълнения се дължи и на силния контраст с благовъзпитаните им господарки (Частейн и Хауърд). За Ема Стоун пък можем да кажем, че категорично се измъкна от по-леките жанрове, като запази непринудеността си от Оглупели от любов, предлагайки убедителна и нюансирана игра.
Героинята на Стоун – Скийтър, е току-що дипломирала се южнячка, която шокира близките си с решението си да работи, вместо да се задоми и да постави пърженото пиле като върховен приоритет в живота си. Връщайки се в дома си след университета, Скийтър (самата тя отгледана от любяща афроамериканка) се сблъсква директно с предразсъдъците на роднините си и все така робовладелското им отношение към цветнокожата прислуга. Момичето решава да напише книга от перспективата на неоправданите и започва да интервюира помощничките, навлизайки все по-дълбоко в техните чувства и проблеми. Това, естествено, не се харесва на белите от градчето в щата Мисисипи, а критиците на филма с разочарование установяват, че почти нищо не се е променило от 60-те насам.