Докато се борят със слабостите си, всяка нощ те се доближават един към друг, но съвсем не буквално – споделят общ сън, в който човешкото тяло няма значение. Първите минути ни срещат с елен и сърна сред тишината на зимна гора, но само за да се сблъскаме след това с кървавия натурализъм на кланицата, в която дори проследяваме процеса обезглавяване-изкормване-нарязване. На фона на този контраст между съня и работната реалност, Мария и Ендре откриват забравени емоции и желание, разказани нежно, но и с доза хумор от Енеди, която рисува почти приказен портрет на разкритата човечност.