Трябва да му се признае на режисьора Джеймс Уан (който тръгна с Убийствен пъзел и продължи да ни психира с Коварен капан), че умее да направи адски кошмар и от най-изтъркания сценарий – в случая, обсебена от духове къща и демон, вселен в дете а ла Екзорсистът. Изчакайте да видите лицето на злото, преди да кажете "глупости, на мен не ми действа". Локацията този път е Лондон, където Ед и Лорейн Уорън, изследователи на паранормалното и вярващи християни, отиват след случая в американския Амитивил от предната част. Там домът на самотна майка с четири деца е станал свърталище на сили, които чупят мебели, говорят през гърлото на мило момиченце и дърпат камерата из тъмницата на скорост, докато саундтракът ни държи за косите. И най-малката стая изглежда като бездна на ужаса, в която някой те рита отзад и заключва вратата, а има и една монахиня, подобна на Мерилин Менсън в най-зловещ вид, с която като нищо ще се приберете и у вас. На който му харесва този вид адреналин, сладки сънища.