Уви, ето я първата двойка в заглавието на негов филм и това не вещае нищо добро. Режисиран отново от Антоан Фукуа (когото уважаваме най-вече заради Тренировъчен ден), вторият Закрилник не надгражда първия от 2014 (сниман по известни тв серии от 80-те), а по-скоро само го санира с екшън клишета, точно както се очаква. Героят Робърт МакКол обаче все още е оригинал – пенсиониран агент с непрежалима съпруга, Пруст на нощното шкафче, монашеско спокойствие и висок морал, способен да кипне пред всяка несправедливост до убийството на извършителя ѝ.Сега го заварваме като шофьор на такси, който се грижи за няколко нежни души (сред които изпъква младежът от Лунна светлина) и продължава да обезврежда по някой и друг гамен, започвайки с трима във вагон-ресторанта на прекосяващ Турция влак.
Завръзката идва, когато бившата му ЦРУ колега Сюзън Пламър е убита, а той се оказва по-нататък в черния списък. Нито сценарият, нито самият МакКол подлагат на съмнение решенията му на съдия и екзекутор едновременно по следата на злото, която очаквано води до вътрешността на Управлението, за да го изправи накрая пред Педро Паскал (от Игра на тронове и Наркос) на фона на крайбрежен ураган. Всеки, който гледа заради дзена на Уошингтън в ролята, ще намери финала за грандиозно и безвкусно изплискване в името на онези, които гледат заради екшъна. Е, така е със Закрилникът – все някой ще пострада.