Именно за това досегът със Заразяване е кошмарно и катарзисно преживяване. Защото, за разлика от всички страховити постапокалиптични истории за зомбита и извънземни нашествия, които гледаме с голяма кутия пуканки и викаме за “нашите”, тук ставаме свидетели на един от достоверните сценарии за краха на човешката цивилизация. В Заразяване липсват обичайните за трилърите сюжетни конспирации. Просто един смъртоносен вирус е изпуснат извън контрол и всичко отива по дяволите. За разлика от Зараза с Дъстин Хофман примерно, където в един момент филмът се превръщаше в класически екшън за самоотвержените герои, които ще спасят света, тук липсват класически холивудски похвати и историята е натежала от чувство за обреченост. Добавете към всичко това параноичната режисура на майстора Содърбърг и чудовищния актьорски състав с направо невиждана в последно време концентрация на Оскарови награди и номинации и получавате филм, който няма да забравите скоро.