Неговият Милю е допирната точка на понятията „главен герой“ и „малък човек“ и това е само външната опаковка на антагонистичната му натура. Закърмен с несгоди още от люлката, той преминава през превратностите на съдбата като слепец през минно поле, вкопчен в нескончаем танц между добрия и лошия късмет, без да спира да се удивлява на Живота по пътя. Даваме си сметка колко богат и сложен е литературният свят на Хайтов с неговия естетизиран битов примитивизъм и колорит от изключителни човешки съдби и вярваме, че ако някой в съвременното ни кино е способен да му се опре, то това е именно Мариус.