Животът зад кормилото на каравана, който, оказва се, е съзнателен избор за цяла общност в Щатите, става спасителната сламка за героинята й Фърн след загубата на работата и съпруга й, а съприкосновенията с други хора, избрали да водят съществуването си „по пътя“ (Хлое Жао поверява ролите на истински номади) отваря очите й за един изчезващ свят, в който на почит са усещането за волност и семплостта в човешките взаимоотношения. Минималистичният поетизъм на Жао (която пише, режисира и монтира филма) и простите, но жегващи послания, които струят от всеки кадър, кореспондират на универсално равнище, превръщайки Земя на номади в един от най-силните образци за кино изобщо.