Постапокалиптичните филми изглежда винаги ще бъдат на мода. Наскоро гледахме съвсем нелошия Забвение на Джоузеф Косински, а сега ни поднасят поредната мегаамбициозна и космически скъпа продукция на хваления и оплюван Шемълан. Сравнението е неминуемо – Земята: Ново начало и Забвение имат повече допирни точки, отколкото изглежда на пръв поглед, особено в основите на своя сюжет. И двете продукции съсредоточават вниманието върху родната ни планета, която е покосена и променена от някакъв глобален катаклизъм. И в двата филма главните човешки герои се борят срещу обстоятелствата и лошите извънземни в екип, и в двата случая сценарият е толкова сложен, че нищо чудно да се затрудните, докато навързвате фактите един с друг.
Ние пък сме тук, за да направим нещата мъничко по-прости. Земята: Ново начало е задъхан и визуално перфектен сай-фай екшън с най-близък аналог Аватар, действието в който препуска през възможно най-фантасмагоричните джунгли, (не) съществували някога тук, вдига остриета срещу най-невероятните мутации на зверове, които биха могли да се случат, а някъде на най-заден план загатва темата за любовта и доверието между баща и син, за силата на човешката воля.
Или пък, пробвайте така – генерал Сайфър (Уил Смит) и сина му Китай (Джейдън Смит, вече с опит в екшъни и фантастика покрай Карате кид и Денят, в който Земята спря) разбиват космическия си кораб, но не на чужда планета, а на някогашната люлка на човечеството – Земята. Тя вече изобщо не е обитаема за Homo Sapiens, но пък е дом на огромни (и поне толкова опасни) животни плюс една зла извънземна раса, която умее да подушва нашия страх. Бащата Сайфър е ранен, затова невръстният Китай трябва да прекоси планини, водопади и гъсти гори, за да открие някаква помощ. И да се надява никое от милионите опасни същества да не го изяде междувременно.
Останалото е дъвка за окото. Скъпа и вкусна, надяваме се.