„Любовта е истинска, когато устои на времето“, казват мъдрите. Интересна трактовка по темата ни предлагат Брад Пит (копродуцент) и Роберт Швентке (режисьор) с Жената на пътешественика във времето. И докато на Пит нещата са му ясни – има години опит, а наскоро изигра подмладяващия се Бенджамин Бътън, то за Швентке това е едва петият пълнометражен проект на режисьорския стол. Карето за белот допълват Ерик Бана (все тъй вял от Чопър насам) и Рейчъл Макадамс (предвкусваща фурора от ролята си в задаващата се коледна почерпка Шерлок Холмс). Съвсем в духа на тенденциите и тази премиера е екранизация по съвременна литературна творба – едноименния бестселър на Одри Нифънегер от 2003, започнат от нея като метафора за прецаканите й романтични връзки („Реших, че тъй като едва ли ще дочакам перфектния мъж, по-добре да си го съчиня“, споделя съвсем искрено тя). Основно действащо лице в Жената на пътешественика във времето е библиотекарят Хенри де Тамбъл, който страда от рядка генна болест – хроноизместване, която го кара при всяко изнервяне (а и не само) да се оказва гол (хаха!) в различни времеви отрязъци в двете посоки – напред и назад. Съвсем в реда на нещата въпросният си урежда романс с отдадената на изкуството Клеър и оттук нататък става една… Хенри го няма, тя вехне от мъка, той пък през това време е пак при нея, но в миналото или бъдещето. Изобщо, ако не сте гледали Ефектът на пеперудата и The Jacket, не сте чели Кланица 5 на Вонегът или Ендимион от хиперионската сага на Дан Симънс, може би ще се изкушите да гледате филма заедно с нежното си гадже. Ние обаче сме отметнали горните до едно и сега се чудим какво да измислим по въпроса с романтизмите в петък вечер, мътните ни взели!