И това не е никакъв жокер какво да очаквате. С бегло усещане за Тарковски и още по-бегло за Кубрик, Живот нависоко е красиво, смело и смущаващо наблюдение на всичко най-човешко, но в космоса, от който субектите на този експеримент никога няма да се върнат. Корабът, на който група млади престъпници са заточени, е всъщност лаборатория, а те са опитните свинчета пред епруветките на д-р Дибс (Жулиет Бинош), сама по себе си също обречен пътник в пространството. Животът там горе се създава трудно и без докосване (сексът е забранен, а стаята за мастурбация – насъщна), затова камерата следва с търпение и обожание бебето Уилоу и самотникът Монте (Патинсън), който се грижи за нея. Въпросът възможно ли е той да е неин баща, когато практикува тотално сексуално въздържание, води до най-притеснителните сцени във филма (донесли и насочени показалци, и адмирации на Бинош). Отново обаче забравете очакванията си, защото това не е трилър с интрига. Поглед към нежността и жестокостта, удоволствието и болката, живота и смъртта в условията на вакуум и на фона на космическия безкрай вероятно е по-близо до целта.