Весел, остроумен, даровит, слънчев човек, душа на компанията, изведнъж пише най-мрачната и загадъчна пиеса от съветско време – Лов на диви патици. Защо? С него се случва същото, което и днес се случва с много талантливи хора, обречени на неразбиране. Уважавани, именити режисьори и ръководители решават съдбата му. Художествени съвети, разрешения, забрани, обещания, затворени врати… Не го поставят, не го приемат насериозно. А за него писането е било като дишане. През август 1972 Вампилов отива на езерото Байкал, за да си купи къща на брега. И остава там завинаги, ненавършил 35 години.