Оригиналният текст започва като дисекция на религиозните учения, прераства в притча за връзката между човек и животно и завършва с криминално разследване и изненадващ сюжетен обрат. Нищо чудно, че различни версии на сценария на Животът на Пи циркулират из Холивуд още от 2002, а с филма последователно бяха свързвани имената на М. Найт Шаямалан, Алфонсо Куарон и Жан-Пиер Жьоне. В крайна сметка проектът попадна в ръцете на тайванския режисьор Анг Лий (Тигър и Дракон, Планината Броукбек), който най-сетне го доведе до екран.
Лий и сценаристът Дейвид Магий (Пътят към Невърленд) подхождат към изходния материал по единствения възможен начин – опростявайки го максимално. От времето на Аватар не бяхме ставали свидетели на подобна визуална феерия, в която триизмерният формат не се натрапва на зрителя, а го потапя по-дълбоко във филмовото изживяване.
Историята разказва за младия индиец Писин Пател (отлично представяне на дебютанта Сурадж Шарма), син на прилично богат собственик на зоопарк във френскоезичната част на Индия. Писин, който лично се прекръства на Пи заради клозетните асоциации, което името предизвиква сред съучениците му, е индус, който обаче се увлича по християнството, а в последствие и по исляма, докато търси своята истина за Бог и порядките във Вселената.
Когато семейството му решава да се премести в Канада с огромен товарен кораб, който да превози всички животни от зоопарка, морска буря с чудовищни размери захвърля Пи насред океана в спасителна лодка. Междувременно в последната са се настанили още хиена, орангутан, зебра и огромен бенгалски тигър. Това е и моментът, когато думите окончателно отстъпват място на визуалните послания и Животът на Пи започва да си играе с емоциите ни с помощта на величествени ефекти и кристално ясна триизмерна картина. В един момент се озовавате сами насред вълните, няколкотонният тигър замахва с лапа към главата ви и вие се чудите къде да избягате, а току до вас морската шир изригва и оттам изскача гигантски кит. И може би ще се запитате, докато се давите в солената вода, а светът извън киносалона ви изглежда така далечен, кога седмото изкуство е успяло да еволюира толкова много.