Животът си тече тихо…

Това е първият „партизански“ филм на социалистическата кинематография и той е „забранен“ от тогавашното държавно ръководство. По тази причина филмът се появява на публични прожекции чак през 1988.

„С тази първа своя съвместна творба Бинка Желязкова и Христо Ганев първи в нашето кино, а може би и първи в нашето изкуство въобще, страстно се противопоставиха на очерталата се духовна деградация у бивши участници в съпротивата, минали през изпитанията в периода на култа към личността. Животът си тече тихо… е камерна драма, но в лицето на главните й герои са разкрити обобщени типове от епохата.“
Александър Александров