Една страна, която някога са наричали САЩ, но вече предпочитат да й казват Zombieland. Десетки милиони хищни мъртъвци, които бродят, дебнат и пускат лиги. 33 изпипани правила за оцеляване и четирима професионални оцеляващи, които не искат да знаят имената си. Zombieland звучи, но и изглежда страхотно.

Знаем си, че когато бъдат добре поднесени, препъващите се, омазани в червено зомбита могат да бъдат симпатични не само на заклетите хорър маниаци, които спорят кой филм на Дарио Ардженто е по-велик. За разлика от Дани Бойл с неговите 28 дни по-късно режисьорът Рубен Флайшер се е заел с по-сложна задача – да направи лесносмилаем, хумористичен зомби филм с достатъчно нафукани фрази и моменти като във видеоклип, за да може всеки да преглътне обезглавяванията и неминуемо леещата се кръв. Успял е – Zombieland е като фъстъчено масло, от което колкото повече ядеш, толкова повече ти се услажда независимо от заплахата за здравето ти. Пък и какво да не му харесваме на пъпчивия колежанин социопат (Джеси Айзенберг), който може и никога да не е спал с момиче, но има 33 железни правила как да оцелява сам на земя, обитавана от армии живи мъртъвци? Или пък на каубойската шапка, бързите пръсти и хилбили лафовете на един архетипен щатски здравеняк (Уди Харелсън), както и студената пресметливост, феминистична увереност и сексапил на две изгубени лолитки (Ема Стоун и Абигейл Бреслин), които напук на върлуващите зомбита искат да поиграят в един лунапарк? Освен всичко, четиримата живи трудно понасят един друг, вместо истинските си имена ползват такива на градове и щати, опитват да прецакат другарчето при всеки шанс, но пък еднакво добре се справят, когато трябва да затрият някое зомби. По едно време изскача и Бил Мъри – единствен той има ясно име и играе себе си – поне за малко. Zombieland е първокласно препускане през клишетата на зомби жанра и далеч отвъд тях, една привидно непретенциозна хорър комедия, в която добрите шеги, хитрите визуални хрумки и добре премерената доза екшън са се споили в нещо наистина добро. Неслучайно Zombieland е и най-касовият зомби филм в историята – още в първия си уикенд задмина продажбите на Dawn of the Dead, кой знае докъде ще стигне.