Киното има нужда и от поезия, и от емоция | Говори Илина Перянова – художествен директор на RIFE

В свят, в който алгоритмите все по-често избират какво да гледаме, фестивалният куратор остава човекът, който защитава случайността, любопитството и срещата с неочакваното. Родопският международен документален филмов фестивал вече шеста година превръща Смолян в място за авторско документално кино, разговори и общност.

Разговаряме с артистичния директор на фестивала за човешката несъвършеност в киното, за рисковете при селекцията, за мястото на изкуствения интелект в документалното кино и за онова, което Родопите дават на филмите, а и на нас самите.

Ако Родопи Филм Фест беше филм, какъв жанр щеше да бъде и защо?

Наблюдателен документален филм (cinéma vérité) с поетични елементи. Винаги сме се стремили да показваме документални филми, които представят реалността по възможно най-обективен начин, без излишна намеса. Но киното има нужда и от поезия, и от емоция – от онези елементи, които докосват, дават криле на мисълта и въображението.

Има ли филми, които са технически безупречни, но просто не Ви докосват?

Безспорно. За мен съвършенството в киното е утопична идея. Именно в малките „грешки“ се крие човешкият поглед. Особено в ерата на изкуствения интелект, който полира всичко до съвършенство, човешката несъвършеност ще става все по-ценна.

Кога разбирате, че гледате филм, който ще остане дълго с хората?

Когато остане дълго с мен. Когато продължавам да мисля за него и дори го сънувам.

Има ли нещо, което Ви е омръзнало да виждате в съвременното независимо кино?

Излишната и неоправдана протяжност.

Какво губим, когато гледаме кино само на малък екран?

Преживяването да се потопиш изцяло във филма, възгласите и емоциите на останалите зрители, както и възможността за вдъхновяващи разговори след прожекциите.

Какво дават Родопите на киното, което големите фестивални столици не могат?

Планина, природа, чист въздух и магия.

Защо е важно културни събития от такъв мащаб да се случват извън столицата?

За да могат и хората извън големите културни центрове да се докоснат до съвременно кино и изкуство. В много градове достъпът до разнообразна културна програма е ограничен. Едно от най-големите признания за мен е, че всяка година срещам хора, които пътуват чак от Пловдив, за да посетят фестивала.

Има ли някое погрешно схващане за работата на артистичния директор?

Да – че това е сезонна работа. Всъщност тя е целогодишна. Съществува и погрешното схващане, че фестивалите и изкуството могат да бъдат напълно отделени от политиката.

В ерата на алгоритмите каква е ролята на фестивалния куратор?

Да открива важните истории на нашето време, да умее да ги свързва и представя в контекст и да познава своята публика. Все по-често получаваме филми, създадени с помощта на изкуствен интелект или съдържащи елементи, генерирани от него. Не мога да скрия, че не харесвам кадри, създадени единствено чрез промптове. Не съм изцяло против използването на ИИ, но според мен това е инструмент, който трябва да се използва много внимателно – не само заради значителните природни ресурси, които изисква, но и защото постепенно рискуваме да се отучим да се доверяваме на собственото си въображение и мислене.

Кой е най-смелият професионален риск, който сте поемали в ролята си на артистичен директор?

Всяка година поемаме рискове. В днешните времена на войни и разделение може би най-големият риск е да включваме филми от държави, които се намират във въоръжен конфликт помежду си.

Ако можехте да поканите един режисьор – жив или не – за разговор в Родопите, кой би бил той?

Вернер Херцог. Бих организирала и панорама на негови документални филми. Той е изключително вдъхновяваща личност и един от най-значимите документалисти на нашето време.

Какво бихте искали зрителите да отнесат със себе си от фестивала, освен спомена за добрите филми?

Спомена за срещите, новите приятелства, разширения мироглед и запазеното любопитство към авторското световно кино.